Знаете ли каква е разликата между похвалата за момче и за момиче?
Момичето не бива да бъдe хвалено за това, което e направило. Това допринася само за нейната деградация. Ако похвалите едно момиче за това, което е направило – „това е много добро, това е много красиво“ – ще стигнете до нагласата, че тя ще получава признание само за това, което е направила. „Ще получа признание само за това, което съм направила, както и само ако го направя“. Това е принцип, който унищожава жените.
Здравословното състояние на нещата е: аз съм достойна за любов, защото съм добра, защото съм умна, защото съм домакиня, защото съм помощница, защото съм принцеса, защото съм фея в кухнята. Тогава психиката на жената остава здрава, защото самата ѝ природа е одобрена, т.е. за да получа любов, трябва просто да остана себе си. Това е принципът на възпитанието на едно момиче. Ако започнете да я хвалите за заслугите ѝ, тя веднага ще започне да си мисли: аз самата не мога да бъда хвалена за нищо, мога само да спечеля любов, ако имам заслуги – ще имам любов.
При момчетата е точно обратното. Абсолютно диаметрално противоположно е състоянието при тях. Майките много обичат да казват: „Ти си толкова сладък, толкова умно момче си, толкова си добър“. Изглежда, че това е нещо добро. Всъщност само допринасят за деградацията на човека, защото той си въобразява, че е добър сам по себе си. А мъжът е добър само ако постигне нещо.
Така че, за да се насърчи момчето да се усъвършенства и да се почувства щастливо накрая, трябва да му се говори за неговите заслуги: „Това което правиш е много хубаво, много добре, много умело“. Момчето се нуждае от всички тези ласкави думи в по-малка степен, защото това е неговата природа да се развива. Той се нуждае от похвала за постигнатото, именно за постиженията си.
За по-големите момчета е много важно да покажат самолета, направен от лего, на всички гости, които им идват на гости, вместо да чуват: „Скъпи, миличък, добричък, способен“. Това е по-важно от всички муцунки, ръкостискания и прегръдки. „Вижте какво е направил и познайте кой го е направил. Точно така, той го направи – моят син“ – това е много по-голяма похвала, по-голям стимул за едно момче.
А едно момиче няма да се почувства цялостна, ако нагости със супа цяло село, всички съседи. Тя просто ще разбере, че трябва да прекара целия си живот в това да приготвя супа. Тя никога повече няма да заслужи любовта им, ако не нахрани всички близки със супа. Това ще бъде нейна идея в живота и тя ще бъде съсипана от нея.
Руслан Нарушевич
