fbpx

Изкупление (заглавието е на А.М.)

******************************

Катерина седеше на опашката за среща със знахарката баба Нина от два часа. Тази веща жена беше последният шанс за нея. От няколко години Катя се опитваше да роди дете, но по неизвестни причини не успяваше да го направи.

– Дори не знам какво да ви кажа… Анализите са отлични, няма никакви патологии – разтваряше ръце лекарката ѝ.

– Но, сигурно има някакво обяснение за това. Ако съм напълно здрава, защо не мога да родя?  – опитваше се да разбере младата жена.

– Не знам. Медицината тук е безсилна. Опитай се да отидеш на църква или нещо друго, каза тихо лекарката…    

         

*********************

Катерина и Дмитрий бяха женени от пет години. Всичко беше идеално за младото семейство: имаха благополучие, самостоятелно жилище, любов и взаимно разбирателство. Липсваше само едно нещо – детски смях в просторната, богата къща.

Жената и преди се съмняваше, че над нея и съпруга ѝ тегне проклятие, а след думите на гинеколога само се убеди в предположенията си.

– Църквата е добра идея, но във вашия случай ще ви помогне само врачка!” – предложи на Катя нейната приятелка, като ѝ записала адреса. -Отиди, няма какво да мислиш. Колкото по-скоро, толкова по-добре!”

**********************

Най-сетне дойде редът на Катерина. Тя пристъпи колебливо през прага на ниската къщурка. Когато видя една слаба, симпатична старица с бяла кърпа и пъстра рокля, тя се усмихна. Катя никога не беше посещавала такива хора, затова си въобразяваше, че знахарката ще бъде страшна, най-малкото баба със стърчащи зъби и черна котка на рамото си.

– Здравей, дъще! Седни тук, до иконата – каза ѝ тя с приятен, мек глас.

– Знаете ли, аз имам следния проблем… – започна през сълзи Катерина.

– Аз знам всичко, скъпа моя. И ще ти помогна, доколкото мога – каза баба Нина спокойно.

Младата жена послушно седна на един мек стол близо до голяма икона на Божията майка. Старицата започна да чете молитва и да обхожда жената със свещ. Цялата процедура отне около двадесет минути. След това Баба Нина седна срещу Катерина, погледна я и я хвана за ръка.

– Няма да можеш да родиш. Трябва да се помолиш и да премахнеш проклятието, което те е споходило още от детството – каза тя спокойно.

– Какво проклятие? Кой би ме проклел? Не съм направила нищо лошо на никого!

– Не си го направила. Майка ти е поела страшен грях на душата си и ти плащаш за него – обясни вещата жена.

– Но това не е справедливо! Майка ми отдавна я няма, защо аз трябва да плащам за нейните грехове? – смая се Катерина.

– Такъв е законът на вселената! Ние не можем да сторим нищо срещу него…

– Ще ми помогнеш ли? – попита Катя с надежда.

– Не. Аз съм безсилна тук. Ако имаш уроки или лошо око, например, бих могла да помогна, но за това… не, – поклати глава старицата. – Трябва да разбереш кого е обидила майка ти и да се опиташ да го изкупиш. И най-важното, не забравяй да се молиш искрено, не само за себе си, но и за враговете си.

– Благодаря ти – прошепна Катя.

Тя се качи в колата и набра номера на съпруга си.

– Дима? Няма да се прибера скоро. Трябва спешно да отида при леля ми. По-късно ще ти кажа, скъпи. По-късно.

Катерина запали колата и тръгна към селото на леля си.

*********************

– Катюша! Защо не предупреди? Щях да затопля сауната! – Леля Глафира се зарадва много на племенницата си.

– Аз съм тук по работа – прекъсна я Катя. – Трябва да ми кажеш истината. Какво е направила майка ми? За какво плащам аз? За какви грехове?!

– Какво те кара да мислиш така? – объркана попита леля.

Катерина разказа за посещението при знахарката, преразказа целия им разговор.

– Хм, кой би си помислил… Е, добре, слушай…

Глафира каза на племенницата си, че майка ѝ Зинаида е била първата красавица в селото. Много кавалери са я ухажвали, но тя се влюбила в женен мъж. Без никакъв срам Зина откраднала Василий от семейството му. Изоставената съпруга на Василий – Мария, останала сама с невръстен син на ръце.

Бедната жена много трудно преживяла напускането на съпруга си, стигнало се дотам, че Мария дошла при Зина и пълзейки на колене, помолила да ѝ върне мъжа. Красивата горда жена, прогонила нещастницата и ѝ се подиграла.

Преди да си тръгне, в отчаянието си, Мария изрекла ужасно проклятие по посока на Зина, а неродените ѝ деца …

– И какво се случило след това? – с ужас прошепна Катя.

– Майка ти се омъжи за Василий и тогава им се роди ти. Но, както знаеш, те не живяха дълго. Отидоха си, един след друг. Това е някаква мистерия. Проклятията на Мария сигурно са подействали. А сега и ти не можеш да родиш… – леля плесна с ръце и заплака силно.

– Кажи ми, тази Мария, тя още ли живее в селото? Искам да я помоля за прошка за греховете на моите родители.

– Мария също не се справи добре… След известно време тя полудя. Отначало беше спокойна, безобидна… Но един ден се вкопчи силно в първия срещнат човек, хората едва успели да издърпат разстроената жена. След този инцидент Мария бе въдворена в лудница, а синът ѝ, Леня, беше изпратен в интернат.

– Сега той, Лени, е възрастен, нали? Той е с няколко години по-възрастен от мен. Значи това момче е мой брат по бащина линия? – досети се Катя.

– Да. Но и неговата съдба не се е разви добре… – Глафира въздъхна тежко. – След интерната момчето се прибра у дома. Започна да пие и да се занимава с хулиганство. Стана даже по-лошо. Веднъж Леонид се изгуби в гората през зимата. На следващия ден го намериха, спасиха го. Но краката му… не могли да бъдат спасени. Сега той е в инвалидна количка.

– Ето какво… Оказва се, че майка ми не само е отнела баща ми от семейството му, но и е унищожила съдбата на невинни хора.

– Така се оказва! – леля Глафира се съгласи.

– Лельо, заведи ме при брат ми. – Трябва да го видя – каза твърдо Катя.

– Ти луда ли си?  Той се напива през цялото време. Не знаем какво се върти в главата му. Върви си вкъщи! Не трябва да ходиш никъде!

– Не, ако не ти, то хората ще ми кажат къде да намеря Леонид – каза решително Катя и се изправи.

– Добре! Направи каквото си решила, но обвинявай после само себе си! – подхвърли Глафира на Катя, обличайки пуловера си.

**********************

Жените тръгнаха по заснежената пътека към къщата на Леонид. Влизайки в двора, Катя осъзна, че е трудно да наречеш тази полуразрушена барака къща. Дървената ограда беше изгнила и лежеше на земята. Явно нямаше и електричество. В едно малко, мръсно прозорче се виждаше отблясък на газена  лампа. Катерина несигурно почука на прозореца.

– Не е заключено! – чу тя дрезгав мъжки глас.

– Катя, ако нещо се случи, аз съм тук. Викай, за да те чуя!- прошепна ѝ леля Глафира.

Момичето кимна с глава и влезе през отворената врата. В носа ѝ се впи отвратителната миризма на евтин тютюн и вино. Навсякъде бяха разхвърляни угарки от цигари и празни бутилки. До масата, в инвалидна количка, седеше мъж на неопределена възраст, а на масата, свита на кълбо, лежеше снежнобяла котка. Тя беше единственото светло петно в колибата.

– На масата ви спи котка – объркано каза Катя, без да знае откъде да започне разговора.

– Не е твоя работа! На Белия му е позволено всичко, той е законният собственик тук – каза Лени с пресипнал глас. Мъгливият му поглед се опита да се съсредоточи върху непознатата. – За какво си тук? Ако си от социалните служби, тогава се махай се! Няма да отида в дом!

– Не, тук съм заради нещо друго. Казвам се Катерина, аз съм твоята сестра по бащина линия – бързо започна момичето.

– Ето какво било… Пристигнала е сестра ми! – каза Леонид с насмешка. – Какво искаш? Наследство? Няма за теб наследство, къщата е на майка ми!

– Лени, дошла съм да те помоля за прошка. Как мога да ти помогна?

Леонид се засмя диво, гледайки сестра си с презрение. Очите му бяха пълни с болка, отчаяние и самота. Колкото по-дълго Катя гледаше брат си, толкова повече й се струваше, че той много прилича на баща й.

– Имаш ли сто рубли? – внезапно попита мъжът.

Катерина мълчаливо отвори чантата си и сложи петстотин рубли на масата.

– Благодаря ти! Готово, простих ти! Ако трябва отново да поискаш прошка, върни се пак! – с присмех каза Леня.

– Искаш ли да отидеш на лекар? Или имаш нужда от някакви лекарства? – Катя не знаеше какво друго да попита, да каже.

– Благодаря ти! Засега това е достатъчно. Махай се оттук, трябва да си лягам!

Катерина излезе от къщата и мълчаливо тръгна към дома на леля си. Сълзи закапаха от очите ѝ. Очакваше да види нещо неприятно, но тежкото и  плачевно състояние на брат ѝ я шокира.

– Е? Говорихте ли? – подтича леля Глафира след нея.

– Говорихме.

– Той прости ли ти? – не можеше да се успокои леля.

– Да! – Катя побърза да я отпрати. – Благодаря ти, че ми помогна. Връщам се вкъщи.

– Катя, остани  до сутринта, че е нощ. Къде сега ще се прибираш?

– Не, трябва да се върна до града – излъга жената.

От всичко най-много Катерина искаше да остане сама. През този ден я бяха бомбардирали с толкова много информация, че се нуждаеше от време, за да я приеме.

******

Цялата следваща седмица младата жена беше много неспокойна. Мислите за брат ѝ Леонид не ѝ даваха покой нито денем, нито нощем. Каквото и да е, тя беше единствената сродна душа, която беше останала на нещастния мъж. Без да знае какво да прави, Катя реши да отиде на църква. След службата момичето искрено се помоли за всичките си врагове, както я научи знахарката баба Нина.

– Трудно ли ти е, дъще моя? – попита я тихо свещеникът.

Катя се огледа и разбра, че е останала сама в църквата.

– Извинете ме, аз ли ви задържам? Вече си тръгвам – каза тя тихо.

– Може би трябва да се изповядаш, за да облекчиш душата си?

Катерина се разплака и разказа всичко на свещеника. Разказа с подробности, без да крие нищо.

– Какво мога да кажа аз? – замислено каза свещеникът. – Не е трябвало да ходиш при знахарка и врачка. Тя не е права: децата не могат да бъдат отговорни за греховете на родителите си. Единственото, което ти е казано правилно е да се помолиш. Винаги трябва да се молиш, не само за роднините си, но и за тези, които са те наранили.

– Можеш ли да ми кажеш какво да направя за брат си? Искам да му помогна, да го изведа от селото, но се страхувам, че съпругът ми няма да ме разбере.

– Постъпвай според съвестта си и според повелята на сърцето си! -рече свещеникът.

********************

На следващия ден Катя отново отиде при брат си. Този път момичето беше сериозно.

– Защо си дошла? Ще ми дадеш ли пари? – посрещна я брат ѝ отчаяно.

Беше трезвен и ядосан. Беше очевидно, че се чувства много зле.

– Не, няма да ти дам. Събери си багажа, ще дойдеш с мен. Никакви възражения! Аз съм твоя сестра и не мога да понасям да те виждам как се съсипваш! Ако ти нямаш нужда от мен, аз имам нужда от теб. Ти си единственото семейство, което ми е останало.

– Къде? Къде отивам? – Лени беше зашеметен от това настояване.

– Първо в болницата, а после в дома ми. Имам двуетажна къща, огромна градина. Там има достатъчно място за всички!

Лени погледна сестра си, без да знае какво да каже. От една страна – човекът беше уморен от такъв живот. От друга – той изобщо не познаваше сестра си.

– Да сключим сделка, ако не ти харесва, ще те върна обратно щом кажеш. Никой няма да те държи насила.

– При едно условие! – каза мъжът сериозно. – Белият да дойде с мен! – кимна  той към пухкавото коте.

– Няма проблем! Отдавна си мечтая да имам котка!  – усмихна се Катя.

********

Изминаха три месеца. Леонид напълно се бе настанил в новия си дом. Както се оказа, Леня беше добър и весел човек. Той сериозно се интересуваше от компютри и реши да учи за програмист.

– Лени, утре ще донесат протези от Германия. След няколко месеца отново ще си стъпиш на краката! – зет му Дмитрий го потупа по рамото.

– Благодаря ти! Дори не съм си мислел, че някога ще мога да ходя – разплака се младият мъж.

– Нямам нищо общо с това, за всичко е виновна Катюша… Тя беше много щастлива да намери брат си – усмихна се Дима.

Шест месеца по-късно Дима и Лени стояха под прозорците на родилния дом. Щастливата Катя показваше на мъжа и брат си новородените близнаци през прозореца.

– Скоро ще се забавляваме! – Дима се засмя.

– Е, чичо, готов ли си за две племеннички?

– Винаги съм готов! – Леонид се засмя. – Ще се справим!

Автор: Милана Лебедьева, източник

Нескопосан превод на ентусиаст: Аида Марковска

СПАЗВАЙТЕ АВТОРСКИТЕ ПРАВА!

  1 коментар за “Изкупление (заглавието е на А.М.)

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.