„Не мога да говоря с баща си, няма как да му се обадя, не става. Може ли с медитация нещо… “ … Може! Може само с медитация, може да си представим само, че говорим с него, че го прегръщаме, че му целуваме ръка…. че му казваме как сме, че го чуваме той как е. Може, що да не. След това може да си представим, че си постиламе покривка, слагаме си хляб, сипваме си вино и се нахранваме до насита. Въобразете си, че прегръщате и любимия и си въобразете, че целувате детето си по челото.
Ако можете да ядете въображаем хляб и да сте сити, да пиете въображаема вода и да не сте жадни, ако можете да прегръщате въображаем човек и да сте налюбени, споделени и щастливи, ако можете по въображаема гора да се разходите и въображаем чист въздух да дишате – може.Но ако не можете това да изобразите в ума си, защо мислите че ей така, лекинко, с една, две медитациики ще стане?
Иска се да се пречупи нещо в теб, сълза да падне, сърце да трепне, дума да се отрони. „Прости, тате!“ Е, тогава ще стане. Очи в очи, докато сте живи.
Мили хора, няма кой да го свърши освен вас. Може да го направите, може и да не го направите- волята е ваша, но работата и тя е само, само ваша. Аз ще помедитирам с вас, един път, два пъти, до три пъти. И пак при баща ви ще ви изпратя да си говорите.Хиляди пъти ще ви кажа- докато сме живи, да си говорим, виждаме и простим. След това става по друг начин. Стискам ръката на всеки, който ми пише и сподели – говорих с баща си, майка си, брат си, сестра си и си казахме, простихме, споделихме си. Медитацията си е супер, но само ако не убива куража ти да застанеш очи в очи- с изправено чело или наведена глава- каквото е.
Кураж се иска.
