Най-важното, което вашите предци могат да ви предадат е техният опит, познанията им за света, традициите и защитата на семейството и на рода.
Принадлежността към род и семейство не е свързана само с фамилното име, а и с това, което се крие зад него: знания, информация, принадлежаща на цялото семейство, родова история, разбиране на семейните традиции, истини и морал, които ще трансформираме и обогатим и ще оставим в наследство на нашите децата и на внуците си.
Наследството е нещо, което можем да оставим едва след като приключим работата си тук и отидем в отвъдния свят.
Всеки човек формира своето наследство по различен начин. Някои хора се опитват да осигурят финансова издръжка на децата си, като смятат, че това е най-важното, а с останалото те ще се справят сами. Други се опитват да им дадат добро образование, да ги изучат, т.е. да ги изправят на крака. Някои се опитват да осигурят на децата си връзки и познати, да им осигурят добро общество, да ги омъжат и оженят подходящо.
Всеки има собствено разбиране за това кое е важно и кое е второстепенно.
Наследството, което оставяме на тези, които живеят след вас, трябва да бъде оставено наистина, а не да влачим тази каруца със себе си от живот в живот в поредица от инкарнации.
Това е нещо завършено и получено в реалния живот на земята и трябва да бъде предадено като основа на бъдещата реалност за следващите поколения. Но наследството се формира не само в момента на прехода.
Ако наследството е нематериално, ако не става дума за недвижимото имущество, което децата наследяват от родителите си след тяхната смърт, може да се твръди, че истинското наследство – т.е. знанието – се предава през целия живот, във всяка минута от възпитанието и израстването на децата. И от това каква информация им предаваме, какво наследство се формира у нас, докато започнем да го предаваме, зависи как ще се определи животът на децата ни.
по идеи на К.Е. Меншикова „Сила рода“
