Откъде да почерпим сили, за да се променим?
Известно е, че всичко е енергия. Жизнеността ни, способността ни да действаме и да мислим трезво представляват нивото на свободната енергия в организма ни. Как да повлияем на това ниво?
Класическият отговор на експертите по здраве е: чиста вода, правилно дишане, рационално хранене и редовни физически упражнения.
Трябва да правим правилните неща, казват те, като да пием повече вода, да се храним добре, да дишаме дълбоко и да спортуваме и тялото ще „види светлината“, давайки ни огромен прилив на вътрешна сила и възможности едва ли не да преместим планини.
Както съм твърдяла много пъти заявявам отново, че практикуването на всички тези прекрасни практики е КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНО. Да, това е важна част от живота, за да се почувстваме по-добре и да стартирате процеса на промяна. Това е стъпка към по-здравословен начин на живот, но КЛЮЧЪТ КЪМ ИЗТОЧНИКА НА ВЪТРЕШНА СИЛА И УСТРЕМ СЕ КРИЕ ДРУГАДЕ.
В човешките същества е скрит огромен запас от вътрешна сила, но много от нас никога не се докосват до нея.
От дълго време изучавам различни подходи и практики за увеличаване на енергията по един или друг начин. Не твърдя, че съм опитала много от тях лично, но имам известен опит. Освен това нещото, което винаги ме отличава, е активното наблюдение. Нека да ви е смешно, но АКТИВНОТО НАБЛЮДЕНИЕ Е ЧУДЕСЕН МЕТОД, С КОЙТО ПОСТИГАМ ВИДИМИ РЕЗУЛТАТИ. Наблюдавам модели като тези, при които човек практикува нещо година или двайсет години, има определено образование или не, постигнал е нещо в конвенционален смисъл или всичко тепърва предстои, но това, което наистина ме привлича, е искрата в очите на човека, стремежът и зарядът му отвътре. Има хора, които блестят. Те ни привличат неизоверно. Искрящи, вдъхновяващи, заразяващи със сила и смелост.
Защото и има хора, които са в чудесно здраве, атлетични и гъвкави и да изглеждат прекрасно, носа напълно вдървени, вкаменени отвътре. В очите им няма мощ, творчески устрем, сила и подем. И въпреки, че към тях също може да имаме кратко привличане, дори възхищение (как го постигаш това здраве и тяло?), то дълго няма как да останем около и с тях.
С любопитство и удоволствие наблюдавам активно от години както практикуващите пасивно (йога, енергийни практики, суровоядство, вегетарианство, медитации, нищонеправене на далечни острови), така и създателите – творци (в бизнеса, в различни проекти, в творчески инициативи, в преподаване и обучение (също в йога, енергийни практики и т.н.), както наблюдавам и себе си в различни периоди от живота, и знаете ли, искам да изкрещя това което вече знам, за да го чуете със сигурност:
СИЛАТА СЕ ДАВА, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ
Тази простичка, но съвсем не очевидна истина буквално ме зашемети.
Докато няма за какво да изразходвате енергията си, няма да я придобиете, колкото и „праведно“ да живеете. Дори ми се струва, че това е защитна функция на организма. Къде ще изразходите силния заряд? Нужно ли е да се самозапалиш от собствените си съмнения? Да израсне в теб неоправдано его, високо и празно самочувствие, егоизъм, гняв, отхвърляне, мрънкане и по-лошо – в самосъжаление. Високото ниво на енергия се нуждае от приложение от използване в живота. Колкото по-голям е мащабът на вашата визия за себе си и вашия принос към света, толкова по-голяма е енергията, която имате.
Има хора, които са далеч от „начините за повишаване на енергията“ и не са пропилели ентусиазма и възторга от живота в подобни занимания, забелязали ли сте? Защото въпросът не е толкова в практиките, които са много добри, но абсолютно недостатъчни, а в редовното влагане на получената от тях енергия в значими и силни проекти. Нека бъдем честни: защо иначе ви трябват сила, тонус, енергия, желание, ентусиазъм? Като самоцел тези неща са напълно излишни.
Има една добра аналогия от индийските мъдреци. Те казват, че човек стои пред живота като пред безбрежен океан, но в ръцете си има само една чаена лъжичка, с която може да вкуси от живота си.
Имаме много енергия, но изискванията към самите нас са смехотворни. Защото вземаме само колкото можем, нито грам или миг повече.
Още веднъж ще го кажа. За какво ни е нужна сила, енергия? Къде ще я използваме? Как ще я похарчим?
ЦЕЛИТЕ НИ ОПРЕДЕЛЯТ СИЛАТА НИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ГО РАЗБИРАМЕ ИЛИ НЕ.
Ако искате да се чувствате енергични и бодри и за това започнете да правите специални практики, но всъщност не знаете защо искате всичко това, тогава ще получите само силата да правите тези практики. И НИЩО ПОВЕЧЕ. Не че това е лошо. Но думите „мощ“ и „стремеж“ са от вече друг свят, в друго ниво са. Пиша това специално за онези, които усещат тънката граница. Мисля, че повечето „практикуващи“ нищо няма да разберат или пък няма да приемат казаното. Какво от това… 😊
Ако човек се занимава с повишаване на енергията заради самото повишаване на енергията, тя ще се поддържа на средно ниво, достатъчно за поддържане на текущите жизнени дейности (включително тези практики, които ви дават силата). Преломната сила, ентусиазмът и желанието за живот се появяват в момента, в който човек открие своята цел и започне да се движи към нея.
СИЛАТА НИ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА НА КАУЗАТА
С други думи, когато вземете твърдо решение или сте принудени от обстоятелствата да преместите планини, изведнъж откривате, че можете да го направите. Така веднъж моят баща, тежащ 80 килограма вдигна и понесе баща си, който беше над 100 килограма на ръце, защото дядо получи инсулт и нямаше кой да го постави на носилката. Бях малка, но помня този момент съвсем ясно. Татко дълго не можеше да си обясни от къде е намерил силата си. Не беше нито йогин, нито веге, нито практикуваше гимнастика.
Не правете и грешката да търсите първо сила, мощ и устрем с различни практики, а след това да мислите какво да правите с този ресурс. Нужно е точно обратното – първо човек решава да промени всичко, решава накъде да върви и накъде, и с всяка стъпка в избраната посока започва да усеща подем отвътре.
Разберете обаче, не става дума за повърхностно мечтаене, което в епохата на интернет вече се разпространява в съзнанието като вирус: човек прочита една статия, светва му идея и забравя за нея след няколко минути, а за сериозно намерение, план за действие и съзнателно движение, включително огромно търпение и точен усет за време, за да се извърви този път докрай. Енергийните практики са полезни тук, като отличен инструмент за презареждане на батериите, но основният източник на енергия се крие другаде… в ТВОРЧЕСКИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СЪЗИДАНИЕ И В САМОТО СЪЗИДАНИЕ.
Нека си го кажем направо: когато животът е „всичко е наред, но нищо не е кой знае колко хубаво“ е трудно да се започне такъв процес. По-лесно е да избягаш от ада, ако внезапно си попаднал в него, колкото и абсурдно да звучи това. Необходимо е много сериозно намерение, за да се превърнете в човек, който реализира потенциала си.