fbpx

Вътрешният ни старец/старица

Остаряваме…

Формално погледнато, ние започваме да остаряваме от 28-годишна възраст, когато растежът на тялото спира и започва неговото разграждане.

Но всъщност ние започваме да остаряваме от момента, в който окончателно повярваме в безнадеждността на света около нас.

От момента, в който повярваме, че завистливите ни колеги по някакъв начин са прави и че лошото настроение на шефа се разглежда като реакция на нашата непригодност, а не на старите натрупани болести, от които той страда от години.

Остаряваме от момента, в който започнем да подкрепяме разговорите на родителите си за политиците, които ограбиха държавата и се интересуваме повече от личния живот на съседите си, отколкото от собственото си развитие.

Започваме да остаряваме от момента, в който повярваме, че всичко интересно в света се случва преди входната ни врата, когато телевизорът е основният източник на емоционални преживявания, а професионалното кариера е единствената ни цел в живота.

Остаряваме, когато си казваме, че трябва да спестим малко пари и се нагърбваме с ипотеки, като се превръщаме във финансово зависими от работата си през следващите 30 години.
(Често тази ситуация се налага, но все пак…)

Остаряваме, когато започнем да избираме най-малко рисковия от двата варианта и да се интересуваме сериозно от пенсионни спестявания (прескачайки етапа на активно инвестиране).

Остаряваме, когато казваме, че е твърде късно да научим нещо и гледаме на задължителното посещение на обучения като на досадно занимание.

Остаряваме, когато престанем да преживяваме приключения и да се забавляваме с приятели; когато ни е по-интересно да общуваме с колегите си, отколкото с приятелите си от детинство; когато ежедневието се превръща в един сив ден и времето се ускорява; когато започваме да планираме забавленията предварително и се оживяваме само за малко по време на празниците.

Когато остаряваме, започваме да се виждаме през очите на другите и да се съгласяваме с произтичащите от това клишета: “… посивял си, напълнял си, остаряваш, наедрял си, изглупял си…” и когато поддържането на този образ, който сме си създали, стане по-важен за нас, отколкото да останем себе си- да бъдем ведри, ентусиазирани, възхитени от живота. Когато спрем да се развиваме, да се променяме, да оставаме дълго в скучните дейности и когато не можем да откриваме нови занимания,вперили погледи в екрани.

Остаряваме, когато престанем да вярваме в магията на заобикалящия ни свят и в собствения си избор. Остаряваме, когато престанем да бъдем деца, когато престанем да бъдем хора, които вярват, че всичко още им предстои. Когато спрем да очакваме чудеса от живота и не се опитваме да направим света по-добър. Когато не искаме да бъдем герои, защото рисковете и отговорностите са твърде големи. Когато основните ни ценности стават стабилността, спокойствието и материалното благополучие, а идеалният край е тихата смърт в собственото легло, заобиколени от скърбящи роднини.

Старостта…
Какво е тя?

Беседа:

Можете да закупите едночасовата беседа с тема “Вътрешният ни старец/старица”. Пишете на [email protected] или се обадете на 0898233118, за да получите информация за подробностите.
Цена: 24 лв с ДДС, заплащане по сметка на
“РОДОВА ПРИКАЗКА” ЕООД
IBAN ВG93 RZBВ 9155 1012 3614 02, РАЙФАЙЗЕНБАНК, основание: вечерна беседа

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: