За силата в нас и практиките за сила

Откъде да почерпим сили, за да се променим?

Известно е, че всичко е енергия. Жизнеността ни, способността ни да действаме и да мислим трезво представляват нивото на свободната енергия в организма ни. Как да повлияем на това ниво?

Класическият отговор на експертите по здраве е: чиста вода, правилно дишане, рационално хранене и редовни физически упражнения.

Трябва да правим правилните неща, казват те, като да пием повече вода, да се храним добре, да дишаме дълбоко и да спортуваме и тялото ще „види светлината“, давайки ни огромен прилив на вътрешна сила и възможности едва ли не да преместим планини.

Както съм твърдяла много пъти заявявам отново, че практикуването на всички тези прекрасни практики е КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНО. Да, това е важна част от живота, за да се почувстваме по-добре и да стартирате процеса на промяна. Това е стъпка към по-здравословен начин на живот, но КЛЮЧЪТ КЪМ ИЗТОЧНИКА НА ВЪТРЕШНА СИЛА И УСТРЕМ СЕ КРИЕ ДРУГАДЕ.

В човешките същества е скрит огромен запас от вътрешна сила, но много от нас никога не се докосват до нея.

От дълго време изучавам различни подходи и практики за увеличаване на енергията по един или друг начин. Не твърдя, че съм опитала много от тях лично, но имам известен опит. Освен това нещото, което винаги ме отличава, е активното наблюдение. Нека да ви е смешно, но АКТИВНОТО НАБЛЮДЕНИЕ Е ЧУДЕСЕН МЕТОД, С КОЙТО ПОСТИГАМ ВИДИМИ РЕЗУЛТАТИ. Наблюдавам модели като тези, при които човек практикува нещо година или двайсет години, има определено образование или не, постигнал е нещо в конвенционален смисъл или всичко тепърва предстои, но това, което наистина ме привлича, е искрата в очите на човека, стремежът и зарядът му отвътре. Има хора, които блестят. Те ни привличат неизоверно. Искрящи, вдъхновяващи, заразяващи със сила и смелост.

Защото и има хора, които са в чудесно здраве, атлетични и гъвкави и да изглеждат прекрасно, носа напълно вдървени, вкаменени отвътре. В очите им няма мощ, творчески устрем, сила и подем. И въпреки, че към тях също може да имаме кратко привличане, дори възхищение (как го постигаш това здраве и тяло?), то дълго няма как да останем около и с тях.

С любопитство и удоволствие наблюдавам активно от години както практикуващите пасивно (йога, енергийни практики, суровоядство, вегетарианство, медитации, нищонеправене на далечни острови), така и създателите – творци (в бизнеса, в различни проекти, в творчески инициативи, в преподаване и  обучение (също в йога, енергийни практики и т.н.), както наблюдавам и себе си в различни периоди от живота, и знаете ли, искам да изкрещя това което вече знам, за да го чуете със сигурност:

СИЛАТА СЕ ДАВА, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ

Тази простичка, но съвсем не очевидна истина буквално ме зашемети.

Докато няма за какво да изразходвате енергията си, няма да я придобиете, колкото и „праведно“ да живеете. Дори ми се струва, че това е защитна функция на организма. Къде ще изразходите силния заряд? Нужно ли е да се самозапалиш от собствените си съмнения? Да израсне в теб неоправдано его, високо и празно самочувствие, егоизъм, гняв, отхвърляне, мрънкане и по-лошо – в самосъжаление. Високото ниво на енергия се нуждае от приложение от използване в живота. Колкото по-голям е мащабът на вашата визия за себе си и вашия принос към света, толкова по-голяма е енергията, която имате.

Има хора, които са далеч от „начините за повишаване на енергията“ и не са пропилели ентусиазма и възторга от живота в подобни занимания, забелязали ли сте? Защото въпросът не е толкова в практиките, които са много добри, но абсолютно недостатъчни, а в редовното влагане на получената от тях енергия в значими и силни проекти. Нека бъдем честни: защо иначе ви трябват сила, тонус, енергия, желание, ентусиазъм? Като самоцел тези неща са напълно излишни.

Има една добра аналогия от индийските мъдреци. Те казват, че човек стои пред живота като пред безбрежен океан, но в ръцете си има само една чаена лъжичка, с която може да вкуси от живота си.

Имаме много енергия, но изискванията към самите нас са смехотворни. Защото вземаме само колкото можем, нито грам или миг повече.

Още веднъж ще го кажа. За какво ни е нужна сила, енергия? Къде ще я използваме? Как ще я похарчим?

ЦЕЛИТЕ НИ ОПРЕДЕЛЯТ СИЛАТА НИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ГО РАЗБИРАМЕ ИЛИ НЕ.

Ако искате да се чувствате енергични и бодри и за това започнете да правите специални практики, но всъщност не знаете защо искате всичко това, тогава ще получите само силата да правите тези практики. И НИЩО ПОВЕЧЕ. Не че това е лошо. Но думите „мощ“ и „стремеж“ са от вече друг свят, в друго ниво са. Пиша това специално за онези, които усещат тънката граница. Мисля, че повечето „практикуващи“ нищо няма да разберат или пък няма да приемат казаното. Какво от това… ?

Ако човек се занимава с повишаване на енергията заради самото повишаване на енергията, тя ще се поддържа на средно ниво, достатъчно за поддържане на текущите жизнени дейности (включително тези практики, които ви дават силата). Преломната сила, ентусиазмът и желанието за живот се появяват в момента, в който човек открие своята цел и започне да се движи към нея.

СИЛАТА НИ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА НА КАУЗАТА

С други думи, когато вземете твърдо решение или сте принудени от обстоятелствата да преместите планини, изведнъж откривате, че можете да го направите. Така веднъж моят баща, тежащ 80 килограма вдигна и понесе баща си, който беше над 100 килограма на ръце, защото дядо получи инсулт и нямаше кой да го постави на носилката. Бях малка, но помня този момент съвсем ясно. Татко дълго не можеше да си обясни от къде е намерил силата си. Не беше нито йогин, нито веге, нито практикуваше гимнастика.

Не правете и грешката да търсите първо сила, мощ и устрем с различни практики, а след това да мислите какво да правите с този ресурс. Нужно е точно обратното – първо човек решава да промени всичко, решава накъде да върви и накъде, и с всяка стъпка в избраната посока започва да усеща подем отвътре.

Разберете обаче, не става дума за повърхностно мечтаене, което в епохата на интернет вече се разпространява в съзнанието като вирус: човек прочита една статия, светва му идея и забравя за нея след няколко минути, а за сериозно намерение, план за действие и съзнателно движение, включително огромно търпение и точен усет за време, за да се извърви този път докрай. Енергийните практики са полезни тук, като отличен инструмент за презареждане на батериите, но основният източник на енергия се крие другаде… в ТВОРЧЕСКИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СЪЗИДАНИЕ И В САМОТО СЪЗИДАНИЕ.

Нека си го кажем направо: когато животът е „всичко е наред, но нищо не е кой знае колко хубаво“ е трудно да се започне такъв процес. По-лесно е да избягаш от ада, ако внезапно си попаднал в него, колкото и абсурдно да звучи това. Необходимо е много сериозно намерение, за да се превърнете в човек, който реализира потенциала си.

За това и за още много неща ще говорим в 7-мо лятно училище по изобилие и свобода в периода  7-10 юли т.г.

Практикуване на медитация чрез метода „Водопад“

Йонге Мингюр Ринпоче,

„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“

Когато за първи път започнах да медитирам, с ужас установих, че изпитвам повече мисли, чувства и усещания, отколкото преди практиката. Умът ми сякаш стана още по-развълнуван, а не по-спокоен. „Не се притеснявайте“, казаха учителите ми. – Умът ви не се влошава. Всъщност вие просто осъзнавате нещата, които са се случвали през цялото време, но не сте ги забелязвали преди.“

Те обясняват този опит като дават пример с водопад, който се появява внезапно в резултат на пролетно наводнение. Те ми казаха, че когато водата от топящите се снегове тече надолу по планините, тя събира всичко по пътя си. Може да има стотици камъни, скални отломки и други предмети, но е невъзможно да ги видите, защото водата се движи много бързо и събира и пръст, която я прави кална. Много е лесно да се разсеете от всички тези умствени и емоционални боклуци и да не видите самият водопад.

Те ме научиха на кратка молитва, известна като Дордже Чанг Тунгма, която намирам за много полезна, когато мислите, емоциите и чувствата завладяват съзнанието ми. Грубият му превод звучи така:

„Както се казва, същността на медитацията е неразсейването.
Каквито и да са мислите, възприемани от ума, те сами по себе си са нищо.“

Благославяйте медитиращия, който по естествен начин пребивава в същността на всички възникващи мисли, за да може умът му да пребивава такъв, какъвто е.

Работейки с много ученици по света, съм забелязал, че „преживяването на водопад“ обикновено е първото нещо, с което хората се сблъскват, когато започнат да медитират. Всъщност има няколко различни варианта на „преживяването водопад“ и аз съм се сблъсквал с всички тях. В известен смисъл смятам, че съм късметлия, тъй като преживяването на тези етапи ми позволи да разбера по-добре с какво могат да се сблъскат бъдещите ми ученици. Но по онова време „водопадът“ изглеждаше като тежко изпитание.

В първия вариант на това преживяване хората се опитват да спрат „водопада“, като съзнателно потискат мислите, чувствата и усещанията, за да изпитат чувство на спокойствие, откритост и тишина. Подобни опити за потискане на преживяването имат точно обратния ефект, тъй като създават усещане за психическо или емоционално напрежение, което в крайна сметка се проявява във физическо напрежение, особено в горната част на тялото: очите се присвиват, ушите се стягат, вратът и раменете стават неестествено сковани. Склонна съм да наричам този етап от медитативната практика „дъга“, защото спокойствието, което следва след блокирането на водопада, се оказва толкова илюзорно и преходно, колкото и дъгата.

Ако се откажете от опитите за изкуствено предизвикване на спокойствие, ще се сблъскате с примитивен „водопад“, при който умът ви ще бъде увлечен от различни мисли, чувства и усещания, които преди това сте се опитвали да потиснете. Обикновено това е разновидност на преживяването „упс“, описано във втора част – когато започвате да се опитвате да наблюдавате мислите, чувствата и усещанията си, а после те ви завладяват. Осъзнавате: „О, увлякох се“ – и се опитвате да се върнете към наблюдение на случващото се в ума ви. Наричам този вид медитация „закачане“, защото се опитвате да се захванете с преживяванията си и изпитвате съжаление, ако им позволите да ви отнемат.

Ситуацията с „куката“ може да бъде решена по два начина. Ако наистина много съжалявате, че сте се оставили да ви отвлече вниманието, просто позволете на ума си ненатрапчиво да живее в преживяването на съжалението. В противен случай оставете разсейващите фактори и насочете вниманието си към осъзнаване на настоящото преживяване. Например можете да насочите вниманието си към телесни усещания: може би главата ви е малко по-топла от обикновено, сърцето ви бие по-често или вратът и раменете ви са малко напрегнати. Просто бъдете наясно с тези или други преживявания, които имате в момента. Можете също така да се опитате да останете с чисто внимание (както е описано в първа и втора част) в забързаното движение на самия „водопад“.

Както и да работите с преживяването „водопад“, от него може да се извлече важен урок – как да се освободите от предразсъдъците за медитацията. Често най-големите пречки пред практикуването на медитация са прекалено големите очаквания, които влагате в нея. Най-важното е да си позволите просто да осъзнаете всичко, което се случва в съзнанието ви, такова, каквото е.

Възможно е също така преживяванията да идват и да си отиват твърде бързо, за да можете да ги осъзнаете – сякаш всяка мисъл, чувство и усещане са като капка вода, която пада в голямо езеро и веднага се слива с него. Това всъщност е много добър опит. Това е вид безпредметна медитация – най-добрата практика за покой. Затова, ако не успеете да уловите всяка капка, не се обвинявайте, а се поздравете, защото спонтанно сте навлезли в състояние на медитация, което много хора трудно постигат.

След като практикувате известно време, ще откриете, че напливът от мисли и емоции започва да намалява и ви става по-лесно да разпознавате ясно преживяванията си. Те са били там през цялото време, но не можеше да бъдат видени, както при истинския водопад, където притокът на вода повдига толкова много кал и утайки. По същия начин, когато медитацията започне да отслабва обичайните тенденции и разсейвания, които обикновено замъгляват ума, вие започвате да виждате дейността, която през цялото време се е случвала под самата повърхност на обикновеното съзнание.

Йонге Мингюр Ринпоче,

„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“