Йонге Мингюр Ринпоче,
„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“
Когато за първи път започнах да медитирам, с ужас установих, че изпитвам повече мисли, чувства и усещания, отколкото преди практиката. Умът ми сякаш стана още по-развълнуван, а не по-спокоен. „Не се притеснявайте“, казаха учителите ми. – Умът ви не се влошава. Всъщност вие просто осъзнавате нещата, които са се случвали през цялото време, но не сте ги забелязвали преди.“
Те обясняват този опит като дават пример с водопад, който се появява внезапно в резултат на пролетно наводнение. Те ми казаха, че когато водата от топящите се снегове тече надолу по планините, тя събира всичко по пътя си. Може да има стотици камъни, скални отломки и други предмети, но е невъзможно да ги видите, защото водата се движи много бързо и събира и пръст, която я прави кална. Много е лесно да се разсеете от всички тези умствени и емоционални боклуци и да не видите самият водопад.
Те ме научиха на кратка молитва, известна като Дордже Чанг Тунгма, която намирам за много полезна, когато мислите, емоциите и чувствата завладяват съзнанието ми. Грубият му превод звучи така:
„Както се казва, същността на медитацията е неразсейването.
Каквито и да са мислите, възприемани от ума, те сами по себе си са нищо.“
Благославяйте медитиращия, който по естествен начин пребивава в същността на всички възникващи мисли, за да може умът му да пребивава такъв, какъвто е.
Работейки с много ученици по света, съм забелязал, че „преживяването на водопад“ обикновено е първото нещо, с което хората се сблъскват, когато започнат да медитират. Всъщност има няколко различни варианта на „преживяването водопад“ и аз съм се сблъсквал с всички тях. В известен смисъл смятам, че съм късметлия, тъй като преживяването на тези етапи ми позволи да разбера по-добре с какво могат да се сблъскат бъдещите ми ученици. Но по онова време „водопадът“ изглеждаше като тежко изпитание.
В първия вариант на това преживяване хората се опитват да спрат „водопада“, като съзнателно потискат мислите, чувствата и усещанията, за да изпитат чувство на спокойствие, откритост и тишина. Подобни опити за потискане на преживяването имат точно обратния ефект, тъй като създават усещане за психическо или емоционално напрежение, което в крайна сметка се проявява във физическо напрежение, особено в горната част на тялото: очите се присвиват, ушите се стягат, вратът и раменете стават неестествено сковани. Склонна съм да наричам този етап от медитативната практика „дъга“, защото спокойствието, което следва след блокирането на водопада, се оказва толкова илюзорно и преходно, колкото и дъгата.
Ако се откажете от опитите за изкуствено предизвикване на спокойствие, ще се сблъскате с примитивен „водопад“, при който умът ви ще бъде увлечен от различни мисли, чувства и усещания, които преди това сте се опитвали да потиснете. Обикновено това е разновидност на преживяването „упс“, описано във втора част – когато започвате да се опитвате да наблюдавате мислите, чувствата и усещанията си, а после те ви завладяват. Осъзнавате: „О, увлякох се“ – и се опитвате да се върнете към наблюдение на случващото се в ума ви. Наричам този вид медитация „закачане“, защото се опитвате да се захванете с преживяванията си и изпитвате съжаление, ако им позволите да ви отнемат.
Ситуацията с „куката“ може да бъде решена по два начина. Ако наистина много съжалявате, че сте се оставили да ви отвлече вниманието, просто позволете на ума си ненатрапчиво да живее в преживяването на съжалението. В противен случай оставете разсейващите фактори и насочете вниманието си към осъзнаване на настоящото преживяване. Например можете да насочите вниманието си към телесни усещания: може би главата ви е малко по-топла от обикновено, сърцето ви бие по-често или вратът и раменете ви са малко напрегнати. Просто бъдете наясно с тези или други преживявания, които имате в момента. Можете също така да се опитате да останете с чисто внимание (както е описано в първа и втора част) в забързаното движение на самия „водопад“.
Както и да работите с преживяването „водопад“, от него може да се извлече важен урок – как да се освободите от предразсъдъците за медитацията. Често най-големите пречки пред практикуването на медитация са прекалено големите очаквания, които влагате в нея. Най-важното е да си позволите просто да осъзнаете всичко, което се случва в съзнанието ви, такова, каквото е.
Възможно е също така преживяванията да идват и да си отиват твърде бързо, за да можете да ги осъзнаете – сякаш всяка мисъл, чувство и усещане са като капка вода, която пада в голямо езеро и веднага се слива с него. Това всъщност е много добър опит. Това е вид безпредметна медитация – най-добрата практика за покой. Затова, ако не успеете да уловите всяка капка, не се обвинявайте, а се поздравете, защото спонтанно сте навлезли в състояние на медитация, което много хора трудно постигат.
След като практикувате известно време, ще откриете, че напливът от мисли и емоции започва да намалява и ви става по-лесно да разпознавате ясно преживяванията си. Те са били там през цялото време, но не можеше да бъдат видени, както при истинския водопад, където притокът на вода повдига толкова много кал и утайки. По същия начин, когато медитацията започне да отслабва обичайните тенденции и разсейвания, които обикновено замъгляват ума, вие започвате да виждате дейността, която през цялото време се е случвала под самата повърхност на обикновеното съзнание.
Йонге Мингюр Ринпоче,
„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“
