Феномените на сянката и злото в приказките, Мари-Луиз фон Франц

Ако прочетете внимателно следващия текст, цитат от една великолепна книга няма да има нужда от никакъв коментар.

„Ако човек не живее със своите вътрешни възможности, тогава тези вътрешни възможности стават разрушителни за него.  Ето защо Юнг казва, че от психологическа гледна точка по същата причина една от най-злите и разрушителни сили е нереализираното творчество. 

Ако някой има творчески дар и поради мързела си или по някаква друга причина не го използва, тази психическа енергия се превръща в истинска отрова.  Ето защо често диагностицираме неврозите и психичните заболявания като нереализирани, недоживени по-високи възможности. 

Според нашия опит отказването от по-високо развитие или по-високо съзнание е едно от най-пагубните неща в живота.  Освен всичко друго, този отказ автоматично насърчава хората да се отдръпнат от всеки, който се опитва да го направи за себе си /т.е. развива своя потенциал -бел. А./.  Тези, които не са реализирали своя творчески потенциал, се опитват да попречат на други хора да покажат дарбата си и тези, които не са реализирали възможността да повишат нивото на съзнанието си, винаги се опитват да замъглят или вдъхнат несигурност на хората, полагащи усилия в тази посока. 

Ето защо Юнг казва, че ако пациентът нарасне своя анализатор, което се случва доста често, тогава той трябва да напусне този анализатор, защото той ще издърпа пациента обратно на предишното ниво.  Желанието на човек да попречи на други хора да повишат нивото си на осъзнатост, тъй като той самият не иска пробуждането на своето собствено съзнание, е наистина смъртоносно зло. 

А да можеш да развиеш съзнанието и да не го използваш, като цяло е най-лошото зло, което изобщо може да си представиш.“

Мари-Луиз фон Франц „Феномените на сянката и злото в приказките“. Книгата е базирана на два лекционни курса, преподавани в Института Юнг в Цюрих. Авторката използва различни приказки, обясняващи как в нас се съчетават доброто и злото.

И едно изречение от мен, Аида: Не смятам да спра да провокирам размислите ви и да настоявам да търсите и развивате в себе си своите творчески възможности. Вярвам, че това е най-доброто и мъдро нещо, което всеки от нас би могъл да предостави както на своите любими хора, така и на по-широкия кръг от приятелите си.

За теогонията

От Безкрайното Единство, от дуалността на Разумната и Неразумната Светлина, произлизат множество божествени същества. Или по-точно: малък брой отделни субекти, но облечени в много маски.

Някои от тях са мъже, други – жени. Те се комбинират помежду си по двойки, които обикновено са хетеросексуални, но понякога са гейове или лесбийки. Понякога някой герой, мъж или жена, иска да влезе в утробата на жена от по-висш порядък, за да се прероди в нова и по-съвършена форма.

Това е Теогония – митът за раждането на боговете. Може би не са толкова буйни като при древните гърци, но все пак доста близки до тях. Нищо чудно, че критиците се оплакват: дори идолопоклонниците не са толкова зле, колкото е тук, в теогонията.

Дали е монотеизъм? Бих казал, че да, но не по начина, по който обикновено си го представяме.

Библейският монотеизъм е изключителен монотеизъм: само Единственият е истинското божество, а ако имаме Множество, то е или мания, или дявола.

Древногръцките мислители са имали друг вид монотеизъм – всеобхватен монотеизъм, в който множеството е аспект на Единното. Единното и Многото са реални; реалността на Единното е по-конкретна, но реалността на Многото е по-осезаема. Това е видът монотеизъм, който имаме във Ва-аво ха-Йом.

Богът, който познаваме от Библията, е един от множеството. Авторът го нарича неизменно: Богът на Израел. Той е мъж и има жена, или по-скоро Богиня? Тя се нарича Шехина или Висшата Шехина.

(Съществува и Низша Шехина – или понякога имаме две от тях – за която Богът на Израел копнее за ревностно раздразнение на Висшата Шехина.)

Върховната Шехина е господарката на Бога. Тя е и Негова майка. На един етап от разгръщането на свещената драма Тя е утробата, в която Той се сгъстява като плод.

Има и друго божество, по-висше от Бог или Шехина. Това е Древният или Свещеният Древен. Също е мъж, но без жена. (Или трябва да кажем – без Богиня?)

Не е лош набор този от герои. Може би е само увлекателен сюжет, макар че за да го разберете, трябва да разшифровате всички пластове на този кабалистичен код: това е нещо като филм за края на света с много секси сцени. Само че светът, който е свършил, е нещо, което е съществувало много преди нашето съществуване.

Той е бил унищожен в първичния катаклизъм (когато е бушувала Неразумната светлина), който кабалистите наричат „разбиването на съдовете“. Авторът вижда косвен намек за това в библейската история за Големия потоп. Живеем в свят след катастрофа, възстановен и проектиран така, че да направи възможно нашето съществуване.

Давид Галперин „Странният случай на Раби Йонатан Айбешуц“

Уилям Блейк.
Бог запознава Ева с Адам.
Според Ейбешуц „Адам“ означава кодирана препратка към Бога на Израел, а „Ева“ – Шехина на Всевишния.