От Безкрайното Единство, от дуалността на Разумната и Неразумната Светлина, произлизат множество божествени същества. Или по-точно: малък брой отделни субекти, но облечени в много маски.
Някои от тях са мъже, други – жени. Те се комбинират помежду си по двойки, които обикновено са хетеросексуални, но понякога са гейове или лесбийки. Понякога някой герой, мъж или жена, иска да влезе в утробата на жена от по-висш порядък, за да се прероди в нова и по-съвършена форма.
Това е Теогония – митът за раждането на боговете. Може би не са толкова буйни като при древните гърци, но все пак доста близки до тях. Нищо чудно, че критиците се оплакват: дори идолопоклонниците не са толкова зле, колкото е тук, в теогонията.
Дали е монотеизъм? Бих казал, че да, но не по начина, по който обикновено си го представяме.
Библейският монотеизъм е изключителен монотеизъм: само Единственият е истинското божество, а ако имаме Множество, то е или мания, или дявола.
Древногръцките мислители са имали друг вид монотеизъм – всеобхватен монотеизъм, в който множеството е аспект на Единното. Единното и Многото са реални; реалността на Единното е по-конкретна, но реалността на Многото е по-осезаема. Това е видът монотеизъм, който имаме във Ва-аво ха-Йом.
Богът, който познаваме от Библията, е един от множеството. Авторът го нарича неизменно: Богът на Израел. Той е мъж и има жена, или по-скоро Богиня? Тя се нарича Шехина или Висшата Шехина.
(Съществува и Низша Шехина – или понякога имаме две от тях – за която Богът на Израел копнее за ревностно раздразнение на Висшата Шехина.)
Върховната Шехина е господарката на Бога. Тя е и Негова майка. На един етап от разгръщането на свещената драма Тя е утробата, в която Той се сгъстява като плод.
Има и друго божество, по-висше от Бог или Шехина. Това е Древният или Свещеният Древен. Също е мъж, но без жена. (Или трябва да кажем – без Богиня?)
Не е лош набор този от герои. Може би е само увлекателен сюжет, макар че за да го разберете, трябва да разшифровате всички пластове на този кабалистичен код: това е нещо като филм за края на света с много секси сцени. Само че светът, който е свършил, е нещо, което е съществувало много преди нашето съществуване.
Той е бил унищожен в първичния катаклизъм (когато е бушувала Неразумната светлина), който кабалистите наричат „разбиването на съдовете“. Авторът вижда косвен намек за това в библейската история за Големия потоп. Живеем в свят след катастрофа, възстановен и проектиран така, че да направи възможно нашето съществуване.
Давид Галперин „Странният случай на Раби Йонатан Айбешуц“
Уилям Блейк.
Бог запознава Ева с Адам.
Според Ейбешуц „Адам“ означава кодирана препратка към Бога на Израел, а „Ева“ – Шехина на Всевишния.