Според египетската мъдрост, за да се избегне мързела, чийто най-очевиден признак е бездействието, трябва да се научим да не отделяме действията от техните последствия, да действаме един за друг, да възпитаваме чувство за солидарност и сътрудничество, което позволява развитието на качества като служене и самостоятелност. Египтяните вярвали, че изходът от инерцията, според принципа на отплатата е когато действието се превърне в жертвоприношение.
Източникът на мързела е загубата на памет, поради което човек забравя крайната цел на действията си и смисъла на живота. Тогава той се ръководи от непосредствените си нужди. Когато те са задоволени, той бездейства, чакайки следващата нужда или желание, което да я породи. Той забравя задълженията си както към своя произход, така и към хората, с които е свързан.
Той губи представата за справедливост и смята, че не дължи на никого нищо, че е станал такъв, какъвто е, само благодарение на себе си, без участието на баща си и майка си и без възпитателното влияние на средата. Той действа единствено, за да задоволи непосредствените си нужди, без да се замисля до какво ще доведе това в бъдеще.
За египтяните инертността е не само бездействие, но и действие без перспектива, подчинено единствено на импулса на момента и отговарящо единствено на инстинкта за оцеляване. Човек, който действа по този начин, се изключва от социалния ред, тъй като живее само за собствените си непосредствени интереси.
За мързеливия човек няма вчера,
за глухите за Маат няма приятел,
за алчните няма празник.
Да действаме означава да участваме в световния ред, като сме наясно откъде идваме и накъде отиваме, осъзнаваме своето приобщаване в този ред и действаме в съгласие с всички, които живеят.