fbpx

Дъно

Татьяна Фишер- психолог, работещ със зависимостите

„Все си мислех как бих могла да опиша по-добре това място вътре в човека… За мен това е място на пълно разрушаване – на представите за себе си, на представите за опорите ти, на представите за възприятията, дори.

Вътрешното дъно е мястото, където не гребете, не се опитвате да изплувате на повърхността, не се опитвате да контролирате нещо, не знаете „къде“ и „защо“, не търсите отчаяно опора в ум си (кой е виновен, за какво е виновен, на кого да се ядосате, кого да обидите, как да се накажете, какво да направите със себе си и т.н.), а отпускате крайниците си и бавно потъвате, меко падайки на пясъка и размътвайки калта, която се е утаявала там с години.

Ти – от вчерашното минало, отпреди месеци, вече не съществуваш, без значение с какво е свързано личното ти дъно. Изглежда, че си се разпаднал на хиляди парчета. Това е крайно чувство на ступор нечувствителност, сякаш нямаш скелет, мускули и кожа едновременно.

Дъно

И тук става интересно. Азът, вътрешната истина, истинската честна подкрепа се раждат в състояние на безнадеждност, когато умът с неговите възприятия, разсъждения и мисли е окончателно безсилен. Според мен истинските, силни духом възрастни се раждат именно чрез преминаването през катарзиса на личните им дълбини.

Ако избягате от това тежко, непоносимо състояние, ако се опитате се да се върнете на повърхността възможно най-скоро, не завършвайки процеса – непременно ще трябва да пожертвате част от себе си, да отречете част от собствената си душа, да я отхвърлите и заравите.

Отхвърлянето за мен означава да не приемеш, да не признаеш нещо. Вместо това можеш да потънеш в лавина от вина, срам и да се спуснеш до най-отдалечените кътчета на вътрешния си свят, в своите мощни, тъмни, неосветени дълбини. Без значение какъв е този свят: слаб, скърбящ, заблуден, гневен. „Такъв аз не се искам, не си прощавам“. Тук е важно да се отбележи, че да простиш не означава да се откажеш от отговорността за нанесените щети, ако има такива. Да простиш означава да признаеш, че „… и това съм аз“.

И ако не го отхвърлите, единственото, което трябва да направите, е да дишате, да преживеете цялото това безсилие, разочарование, срам, разпиляване на молекули. Да се оттеглите колкото е възможно по-дълбоко във вътрешния си процес, да притихнете и да преминете през всички части на самия себе си в желанието да ги запазите всички тях и после да изплувате бавно, но с цялото си възможно „аз“.

Увредена – аз, обичаща близките си – аз, безсилна – аз, силна – също аз, нуждаеща се – аз, издръжлива – аз, ядосана – аз, уплашена – аз, искаща да бъде полезна – аз, мислеща за собствената си изгода – аз, срамувам се – аз, гордея се – аз, давам – аз, използвам – аз, смазана – аз, родена – аз, уморена – аз, стремяща се – аз, скърбяща – аз, благодарна за това, което се е случило – аз. Аз съм всички тези хиляди части. Всичко това съм аз. Всички нюанси – от бяло до черно. Всичко, независимо колко е болезнено, срамно или радостно.

кит

В този процес вие изплувате бавно, като голям кит и същевременно като мека медуза, която се деформира от всяко малко движение на водата и трябва да преживява тази деформация отново и отново, да се пита „кой съм аз?“ и да търси отговора в себе си, за да се почувства след време отново като кит. До следващото ново докосване до нещо външно и нов въпрос „Кой съм аз?“

Веднъж, много отдавна, когато първият ми терапевт ми каза: „Ти си на дъното, не се притеснявай, това е добро място. Скоро ще започнеш да излизаш на повърхността и ще ти стане по-лесно“, аз го попитах: „А ти имаш ли своето дъно?“. На което той се усмихна: „И то повече от веднъж.“ Тогава не го разбрах. По онова време си мислех, че дъното е едно нещо, че щом егото се срине и ти вече си истински.

Сега, след като преживях около дузина свои дъна, знам със сигурност две неща: ако не бързате, не търсите с ума си фалшиви опори и живеете живота такъв, какъвто е, един ден ще излезете по-чисти, по-ясни и по-честни със себе си и света, отколкото сте били преди.

Второ: ако си позволите да паднете с цялото си его, рано или късно ще изплувате на повърхността. И един ден ще се почувствате като могъщ кит, който с рев разсича вълните и с невероятна сила скача от водата в небето, за да бъде за малко птица.
Непременно.“

(c) Татьяна Фишер

  1 коментар за “Дъно

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: