Авторски колектив: Аида Марковска, Neli Peneva, Петя Иванова, Dessislava Dimitrova, Lyubomir Todorov, Ирена Белева, Neli Mihova, Vesela Sadrazanova, Desislava Muhova, Диана Иванова, Neli Peneva, Величка Ботина, Olia Savova, Виктория Лилова, Vidolina Dimitrova, Irena Yurukova
Имало едно време един много добър човек. Той обичал да разсмива хората. И всички много го обичали. Всеки ден се събуждал с усмивка, поздравявал Слънцето и благодарил на Бог за всичко. Хората слушали шегите му и се радвали на веселието, което създавал. Но понякога и добрият човек се натъжавал. Колкото по-тъжен бил той, толкова по-весели били шегите му. Хората обичали да са с него, забавлявали се и накрая продължавали по пътя си без да обръщат внимание на тъгата в очите му.
Той бил много артистичен и имал дарбата да имитира звуци, хора и животни. Успявал да улови специфични, уникални детайли в поведението им. Хората около него се смеели и го питали: -„Как го постигаш?“ А той отговарял: “Аз нищо смешно не съм направил, просто ви имитирам и вие се смеете. Дори сам се чудя, толкова ли съм смешен?“ Добрият човек им казвал: „Спрете да гледате към миналото, то не е реално. Потърсете любовта тук и сега иначе никога няма да я намерите.“, но хората отминавали сякаш не го чували, отминавали щастливи и смеещи се. От тях той научил, че да се смееш е най-големият дар на живота, защото смехът превръщал хората в щастливи и здрави създания. Така постепенно тъгата в очите му изчезнала и той започнал истински да усеща радостта с душата си и да я споделя с всички.
Хората се смеели на шегите му, но и често му се присмивали. Дрехите му – вехти, обувките – изтъркани, пет пари няма в джоба си. „Какво пък толкова се е захилил?!“ Те не знаели, че радостта, изпълваща душата му го правела истински богат. Всяко цвете, срещнато по пътя, било негово. И скорецът в клоните подсвирквал заради него, и небето имало дъга само заради него… Всичко му принадлежало. Този наш герой се оказал голям късметлия – освен щастлив бил и много богат. Най-богатият в света, защото не искал нищо, а всичко му принадлежало.
И докато ходил щастливо из широкия свят, той попаднал на хора които били точно като него. Били здрави и щастливи, вървяло им във всичко. Поспрял се при тях. Станало му едно топло и хубаво на душата. Усетил, че не е нужно никой да развеселява и ободрява от тези хора. Усетил и, че на това място, при тези хора може да поспре и да почине. И така бъбрейки си с лекота и раздавал усмивки и радост навсякъде. Веднъж пред него се спряла чудно красива девойка. И добрият човек се влюбил от пръв поглед!
А девойката, в която се влюбил, го следвала неотлъчно. Заедно пътували докато се върнали завинаги на тяхната Райска земя! Тя усетила, че точно там е тяхното място. Там любовта им няма да бъде застрашена от завист и злоба, а те ще живеят без маска и грим, ще благославят всеки ден мига, когато са се срещнали и прекрасния живот, който получили като най-скъпоценен дар. Убедила го да се заселят в тази красива земя, при добрите и веселите хора.
След години добрият човек с усмивка на лице се замогнал, семейството му пораснало, родили се трима сина и дъщеря, а после и десет внука. Любовта била гостенка в техния дом и се радвала на радостта им всеки ден.
Когато пораснали, децата решили да направят родословно дърво. Искали да разберат всичко за семейството и предците си и от къде идва добрият им и богат род!
Цялото потомство било възпитано да цени любовта, радостта от живота, честността. Всичките може ли да виждат светлината в сърцата на хората и се чудели откъде им е дошла тази супер сила. Те не само че можели да го правят те самите, но и можели да учат другите на това. И така Добрият Човек, заобиколен с най-прекрасните си щастливи наследници, замислили се всички заедно откъде ли идва силата им. Човекът подканял всеки член на този свой род да даде име на този дар, така че да оставят това в историята на рода си – да се помни и за напред… че откъде ли е тази Сила?!
Всеки давал името на тази сила: Любовта, Радостта, Честността, Искреността, Откровението, Търпението, Чистотата на намеренията, Коректността, … чистите думи идвали с лекота, стичали се и се изливали като диамантена река …
И всичко било толкова искрено, че Човекът се усмихвал с всяко определение …и в миг прозрял нещо велико: Тайната! Неговият род нямал тайни !!! Та това не е ли тайната на истината на щастливия род?!
Събрали се всички потомци отново на специалното място Райската земя и докато се радвали един на друг изведнъж…. видели добрият човек да плаче. Очите му били пълни със радостни сълзи, защото пред очите му стояли прекрасните дарове на съдбата – неговите наследници! Така даряващият получил най-големия подарък в живота си – способността да му се наслаждаваш. Приказката се сбъднала!
И започнала нова…..
Ето я и нея!
Имало в едно по-късно време един много добър човек. И той, както прадядо си, много обичал да разсмива хората. Имал и специални костюми и много добро сърце. Винаги, когато отивал в болницата хващал такси и си говорел с шофьора за живота и никога не пропускал да му благодари и да му каже, че много добре се пътува с него и си върши работата чудесно. След това на входа на болницата поздравявал портиера, вземал две кафета от машината и му подавал едното с пожелание за лека смяна. На входа на детското отделение се разминавал със сестрата, която след дългото нощно дежурство изглеждала изморена и той с усмивка и казвал, че е прекрасно че се грижи за тези ангелчета.
В отделението докторът му се усмихвал, потупвал го по рамото и си пожелавали хубав ден.
След това влизал при децата, които всяка сутрин го очаквали с нетърпение след визитацията на лекарите. Добрият човек бръквал в торбата си и изваждал няколко балона и с бързи движения правил корона на всяко дете. После по едно кученце и едно цвете от балони.
Децата подскачали около него и болничната стая се превръщала в сцена и апаратите били само декор. Едни от децата били принцове, а други-принцеси, някои се борели със змей и го побеждавали със много специален меч от балон.
Когато си тръгвал децата винаги го питали дали утре ще дойде пак и той винаги с усмивка отговарял, че за него е чест и с удоволствие ще дойде пак, и пак. След това тихо си тръгвал и никой не знаеше нищо за него. Изчезвал както се беше появил преди години.